На децата нищо не им трябва. Те са ви длъжни, а вие на тях нищо не дължите
Един човек отишъл при Господ и му споделил:
– Казваш, че една четирийста част от благосъстоянието ми е за нуждаещите се. Много съм богат и докарах цялостен кортеж – четирийстата част от благосъстоянието ми. На кого би трябвало да го дам?
– Дай го на майка си – му дал отговор Господ.
Минало известно време, индивидът отново пристигнал и отново се обърнал към Господ:
– Докато пътувах, благосъстоянията ми се умножиха. Отново докарах кортеж с благосъстояния. На кого да го дам?
– Дай го на майка си – още веднъж му дал отговор Господ.
Човекът си отишъл и когато пристигнал след една година, още веднъж се обърнал към Господ:
– Построих къща за майка си от златни кюлчета, покрих пътеката до къщата й с бисер. Когато се върнах, благосъстоянията ми се умножиха още повече. На кого би трябвало да дам четирийстата част?
– Дай я на майка си.
За четвърти път пристигнал индивидът. Докарал със себе си още повече благосъстояния и още веднъж задал въпроса си. И Господ му дал отговор:
– Дай го на майка си, а в случай че тя ти откаже, тогава го дай на татко си. Ако татко ти не го вземе, дай го на бедните. Ако бедните откажат да го вземат, дай го на децата си.
– Защо, Господи, три пъти ме пращаше при майка ми?!
– Защото майката е по-първа от бащата. Тя те е носила девет месеца под сърцето си, а татко ти не е взел участие в това. Това е първата й привилегия. Между живота и гибелта тя те е родила. Баща ти не е взел участие в това. Това е второто й предимство. Нощем е нарушавала съня си и с гръдта си те е хранила. Баща ти е спал през това време. Това е третото й преимущество. След това родителите се изравняват. Но от възпитание би трябвало първо да предложиш на майка си, а по-късно на татко си.
Тогава индивидът попитал:
– А за децата?
Господ дал отговор:
– На децата нищо не им би трябвало. Дал си им живот, това е всичко, от което имат потребност. Те са ви длъжни, а вие на тях нищо не дължите.
Тогава индивидът споделил:
– Ще нося майка си на ръце и ще обиколя всички свети места.
След три години се върнал и споделил на Господ:
– Изпълних обещанието си. Носих на ръце родната си майка и обиколих за поклонение всички свети места, нито един път не я пуснах на земята. Дали платих дълга си към нея?
– Да, частично си платил дълга си. Платил си едно кърмене измежду тъмната нощ, когато си бил безпомощно бебе.
* От „ Опитът на един простак 3 “, Мирзакарим Норбеков, Издателство „ Жануа ”
Картини: Edvard Munch
